Това, с "демократизирането на изкуството" все още не мога да го проумея като аргумент. Кое те спира да хванеш молив и лист и да рисуваш? Бога ми ние правихме какви ли не неща от подръчни материали! Като малки, като големи... Въпрос на мислене е, на мироглед, на вътрешен свят, на решителност, на устойчивост, на склонност да пробваш и да се проваляш многократно, да ти е скучно и досадно, но да продължаваш. Да забелязваш и да позволиш на вътрешния ти свят да се сдобие с уникална, макар и причудлива форма. Това е достъпно за всеки. Всичко останало е въпрос семантика - кое ще е точно средството, през което ще изведеш тези неща в реалността. Въображението е безплатно. И точно за това не се цени...
Забавното е, че тех бротата ако им четеш постовете в ЛинкдИн точно това разправят - предизвикай себе си, имай търпение и постоянство. Според мен комодифицирането на таланта е проблем - решихме изведнъж, че всеки, който се занимава с изкуство трябва да го “монетизира” и ефектът от това е, че има “лошо “ и “добро” изкуство или иначе казано- лесно за монетизиране и не толкова лесно.
А в Ирландия хората имат универсален доход за хората на изкуството и в момента икономиката им расте и от това. Само казвам 😅
Егати шизофренията... И никой не вижда неконсостентностите в изказванията им. Откровенните индикатори за сериозни психични проблеми...
Не знаех за Ирландия, това е прекрасно! Обнадеждава ме, че все пак, някъде там, има що годе адекватни политици. И за пореден път доказва, че когато инвестираш в социални политики това винаги се отплаща в дългосрочен план. За всички, не само за съответна общност.
То неконсистентността е идеята - за това корпоративния език е толкова обобщителен и несъдържателен. Уж ти казват нещо, ама като се замислиш - нищо конкретно не са казали. И ИИ така - по същия модел 😅😅😅
Това, с "демократизирането на изкуството" все още не мога да го проумея като аргумент. Кое те спира да хванеш молив и лист и да рисуваш? Бога ми ние правихме какви ли не неща от подръчни материали! Като малки, като големи... Въпрос на мислене е, на мироглед, на вътрешен свят, на решителност, на устойчивост, на склонност да пробваш и да се проваляш многократно, да ти е скучно и досадно, но да продължаваш. Да забелязваш и да позволиш на вътрешния ти свят да се сдобие с уникална, макар и причудлива форма. Това е достъпно за всеки. Всичко останало е въпрос семантика - кое ще е точно средството, през което ще изведеш тези неща в реалността. Въображението е безплатно. И точно за това не се цени...
Забавното е, че тех бротата ако им четеш постовете в ЛинкдИн точно това разправят - предизвикай себе си, имай търпение и постоянство. Според мен комодифицирането на таланта е проблем - решихме изведнъж, че всеки, който се занимава с изкуство трябва да го “монетизира” и ефектът от това е, че има “лошо “ и “добро” изкуство или иначе казано- лесно за монетизиране и не толкова лесно.
А в Ирландия хората имат универсален доход за хората на изкуството и в момента икономиката им расте и от това. Само казвам 😅
Егати шизофренията... И никой не вижда неконсостентностите в изказванията им. Откровенните индикатори за сериозни психични проблеми...
Не знаех за Ирландия, това е прекрасно! Обнадеждава ме, че все пак, някъде там, има що годе адекватни политици. И за пореден път доказва, че когато инвестираш в социални политики това винаги се отплаща в дългосрочен план. За всички, не само за съответна общност.
То неконсистентността е идеята - за това корпоративния език е толкова обобщителен и несъдържателен. Уж ти казват нещо, ама като се замислиш - нищо конкретно не са казали. И ИИ така - по същия модел 😅😅😅
Иначе Ирландия е супер, ето линк към програмата на официалния сайт на правителството- https://www.gov.ie/en/department-of-culture-communications-and-sport/campaigns/basic-income-for-the-arts-pilot-scheme/